За събитието
Дори Кулдауново не би оцеляло през ядрената зима.
На 20 ноември 1983 г. милиони хора застават пред телевизорите си, за да гледат „The Day After“ — филм, който не разказва как се печели една ядрена война. Разказва какво остава след нея. Първо животът изглежда нормален. Хората работят, спорят, обичат се, правят планове за утре. Някъде далеч политическото напрежение расте, новините стават все по-тревожни, но ежедневието продължава. Докато един ден небето не светва. После няма победители....
Има разрушени градове, прекъснати връзки, радиация, глад, студ и хора, които постепенно разбират, че светът, който са познавали сутринта, вече не съществува. Най-страшното във филма не е самият взрив. Най-страшно е следващият ден.
На 20 ноември 2026 г. историята стига и до Кулдауново. Сирените прозвучават малко след полунощ. Радиото съобщава за приближаващи ракети. Някой твърди, че ударът може да бъде спрян. Друг казва, че вече е твърде късно. Трети настоява, че всичко е лъжа. А сред хората има такива, които искат Кулдауново да оцелее. И такива, които работят за неговия край. Когато комуникациите прекъснат и небето стане червено, вече няма да можете да разчитате на власт, армия или инструкции по радиото. Ще останат само хората около вас — техните думи, техните страхове и въпросът на кого можете да вярвате.
Защото тази вечер Демонът няма нужда да унищожава Кулдауново сам.Достатъчно е да ви убеди да го направите вместо него.
На 20 ноември ще играем Blood on the Clocktower с една тема, която този път няма да бъде просто декор. Ще си припомним филма, който показа на милиони хора как може да изглежда светът след ядрен удар и едно предупреждение, което повече от четиридесет години по-късно все още звучи болезнено актуално: В ядрената война няма победители.
Защото след Демона може да има нова игра. След ядрената война може да няма следващ ден.